На Яничка
Мъглата, която е паднала навън,
тегне над душата,
също както онзи кошмар тъпче моя сън
и тишината
ме кара да си спомням онази последна среща,
и тогава луната,
бе толкова зловеща.
Куп лъжи от твоята уста
излизат
и като игли попадат в моята душа,
отровата, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация