3.12.2008 г., 7:35 ч.  

Oтровен 

  Поезия » Любовна
1452 0 1
На Яничка
Мъглата, която е паднала навън,
тегне над душата,
също както онзи кошмар тъпче моя сън
и тишината
ме кара да си спомням онази последна среща,
и тогава луната,
бе толкова зловеща.
Куп лъжи от твоята уста
излизат
и като игли попадат в моята душа,
отровата, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сираков Мирослав Всички права запазени

Предложения
: ??:??