3 ene 2008, 21:04

Отровена, тъжна, прашна, прогнила

  Poesía
1.5K 0 4
 

 

Отровена, тъжна, прашна, прогнила

се връща отново в  началото.

Оставена в тъмното без дом, без закрила,

вижда нечий чужд лик в огледалото.

 

Тя беше мила, нежна, добра, доверчива -

любимка на всички в квартала.

Но за късмет и беда беше красива -

ето ти верен път към провала.

 

Днес е тъжна, фалшива, лека, прогнила,

търси край във началото.

Оставена в нищото без дом, без закрила,

вижда спомен за себе си в огледалото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тинка Това Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е първото нещо което ми попада в този сайт...

    Странно е,как може да видиш себе си,само в няколко реда...

    Определено ме Грабна - Поздравления : )

    Ще прочета и другите ти Произведения ; ]
  • Страхотно!
    много ми харесва. с обич.
  • Хубав стих!
  • "Но за късмет и беда беше красива -

    ето ти верен път към провала."!!!
    БРАВО!Страхотно стихотворение!



Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...