3 ene 2008, 21:04

Отровена, тъжна, прашна, прогнила

  Poesía
1.5K 0 4
 

 

Отровена, тъжна, прашна, прогнила

се връща отново в  началото.

Оставена в тъмното без дом, без закрила,

вижда нечий чужд лик в огледалото.

 

Тя беше мила, нежна, добра, доверчива -

любимка на всички в квартала.

Но за късмет и беда беше красива -

ето ти верен път към провала.

 

Днес е тъжна, фалшива, лека, прогнила,

търси край във началото.

Оставена в нищото без дом, без закрила,

вижда спомен за себе си в огледалото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тинка Това Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е първото нещо което ми попада в този сайт...

    Странно е,как може да видиш себе си,само в няколко реда...

    Определено ме Грабна - Поздравления : )

    Ще прочета и другите ти Произведения ; ]
  • Страхотно!
    много ми харесва. с обич.
  • Хубав стих!
  • "Но за късмет и беда беше красива -

    ето ти верен път към провала."!!!
    БРАВО!Страхотно стихотворение!



Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...