3.01.2008 г., 21:04

Отровена, тъжна, прашна, прогнила

1.5K 0 4
 

 

Отровена, тъжна, прашна, прогнила

се връща отново в  началото.

Оставена в тъмното без дом, без закрила,

вижда нечий чужд лик в огледалото.

 

Тя беше мила, нежна, добра, доверчива -

любимка на всички в квартала.

Но за късмет и беда беше красива -

ето ти верен път към провала.

 

Днес е тъжна, фалшива, лека, прогнила,

търси край във началото.

Оставена в нищото без дом, без закрила,

вижда спомен за себе си в огледалото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тинка Това Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е първото нещо което ми попада в този сайт...

    Странно е,как може да видиш себе си,само в няколко реда...

    Определено ме Грабна - Поздравления : )

    Ще прочета и другите ти Произведения ; ]
  • Страхотно!
    много ми харесва. с обич.
  • Хубав стих!
  • "Но за късмет и беда беше красива -

    ето ти верен път към провала."!!!
    БРАВО!Страхотно стихотворение!



Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...