Отрудена
Отрудена и бледа
от стари снимки гледаш ти.
Живот изпълнен с мъки,
от очите ти струй.
Под збръчканата стара кожа,
прокрадва се отминалата младост,
безброй незбаднати мечти.
За малко обич борила се дълго,
пребродила безброй земи,
ти молила си само малко обич,
признание за миналите дни.
За туй че майка си била и баба,
и гледала си ни с любов ,
на теб поклон ти правя,
поднасям чувствата ни святи
с благослов....
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валя Митова Todos los derechos reservados
