Aug 16, 2007, 1:31 PM

Отрудена

  Poetry
986 0 4

Отрудена и бледа
от стари снимки гледаш ти.
Живот изпълнен с мъки,
от очите ти струй.
Под збръчканата стара кожа,
прокрадва се отминалата младост,
безброй незбаднати мечти.
За малко обич борила се дълго,
пребродила безброй земи,
ти молила си само малко обич,
признание за миналите дни.
За туй че майка си била и баба,
и гледала си ни с любов ,
на теб поклон ти правя,
поднасям чувствата ни святи
с благослов....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Митова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...