2 nov 2025, 19:25

Отшумяваш

179 0 0

Слънчев лъч леко те погалва,

изтръгва съзнанието ти от свят -

мозайка от картини, истории и звуци -

приказни, вълшебни,

преплетени в любимите ти цветове.

Те не са твои, но носят частица от теб,

или ти ги приюти в душата си,

превръщайки се в тях за миг...

Вече не помниш.

 

Езикът ти, грубо преплетен, се гърчи,

звукът се ражда, но в устата ти вече е мъртъв!

Другите танцуват на фона му,

въпреки че стърже, дращи,

като дете, държащо цигулка за първи път.

Те ще окичат скърцането с медали -

различни по форма и цвят,

но с какво ги заслужи...

не знаем - нито ти, нито аз.

 

Затвориш ли очи,

сянките се разплитат в човешки образи,

отличията се покриват с нишка коприна,

шарен дъжд от пеперуди остава -

скъсани, изцапани кукуни.

 

И може би, защото думите нямат власт,

чуваш музика:

първо тон, акорди,

после мелодия,

а в редки дни - симфония.

 

Докато слънцето не те отвлече отново,

докато не станеш поредната безгласна,

танцуваща сред неизговорените думи

на онзи космичен некропол,

дом на безмълвието

и вечната симфония.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И. Богоева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...