Някога в нощната тиха омая
спомняш ли моите топли ръце?!
Как се забравя за нежност не зная…
Как се изтрива обично сърце?
Някога в лудата гонка на дните
спомняш ли моите ласки, кажи?!
Есен пристъпва. Дъждецът е ситен
сякаш за мен безутешно тъжи,
плаче безспирно за загуби стари
и ми припява забравен рефрен…
Чувствата, знаеш го, нямат си мяра.
С тях ли въздиша денят покрусèн? ...