Отсъствия
Някога в нощната тиха омая
спомняш ли моите топли ръце?!
Как се забравя за нежност не зная…
Как се изтрива обично сърце?
Някога в лудата гонка на дните
спомняш ли моите ласки, кажи?!
Есен пристъпва. Дъждецът е ситен
сякаш за мен безутешно тъжи,
плаче безспирно за загуби стари
и ми припява забравен рефрен…
Чувствата, знаеш го, нямат си мяра.
С тях ли въздиша денят покрусèн?
Някога в утрин, с мъглите завита,
виждаш ли в бледите меки валма,
моята сянка без път да се скита –
толкова бледа да зъзне сама…?
Може би помниш. Дали не забрави
малките думи със смисъл голям?
Старите мисли назад да оставим,
а пък душата ми – някой друг грам –
кой ще я мери тя как натежава,
щом се пропие догоре с тъга?
Помниш ли още? Не, нямам представа.
Онзи дъжд спря и проблесна дъга…
25.11.2022
© Констанс All rights reserved.
