20 sept 2005, 6:31

Отвеяност 

  Poesía
1055 0 3
Мечтая в пустошта да намеря райската градина, тъй неземна
музиката в разрушен от мъка блян.
Сънувам нежен дъжд в мъглата непрогледна
и се не разбирам защо съм толкоз замечтан.
Та нали усещам теб до себе си и виждам
твоя Блясък.
Ти си тъй истинска, по-необходима от
на времето изгубения пясък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??