Отвеяност

20 сент. 2005 г., 06:31

Поэзия

1056 0 3

Мечтая в пустошта да намеря райската градина, тъй неземна
музиката в разрушен от мъка блян.
Сънувам нежен дъжд в мъглата непрогледна
и се не разбирам защо съм толкоз замечтан.
Та нали усещам теб до себе си и виждам
твоя Блясък.
Ти си тъй истинска, по-необходима от
на времето изгубения пясък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Отвеяност

Искате да прочетете повече?

Предложения