Отвеяност
Мечтая в пустошта да намеря райската градина, тъй неземна
музиката в разрушен от мъка блян.
Сънувам нежен дъжд в мъглата непрогледна
и се не разбирам защо съм толкоз замечтан.
Та нали усещам теб до себе си и виждам
твоя Блясък.
Ти си тъй истинска, по-необходима от
на времето изгубения пясък.
музиката в разрушен от мъка блян.
Сънувам нежен дъжд в мъглата непрогледна
и се не разбирам защо съм толкоз замечтан.
Та нали усещам теб до себе си и виждам
твоя Блясък.
Ти си тъй истинска, по-необходима от
на времето изгубения пясък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
