5 feb 2013, 19:23

Отворен край 

  Poesía
782 0 1
Внезапно липсата на въздух ме връхлетява
и дробовете ми от болка се присвиват.
Сякаш демон душата моя обладава,
а сетивата ми подучени са да убиват.
Не, не е някой пристъп алергичен
или пък прободна рана от злодей.
Това е просто случай патетичен,
който в романтизма пак ще ни довей.
Любимата ни тема е... любовна.
И точно тя е тук във главна роля.
За всички мъки е отново отговорна
Е, ще ви разкажа, даже против свойта воля. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лекса Джорджис Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??