Feb 5, 2013, 7:23 PM

Отворен край 

  Poetry
781 0 1
Внезапно липсата на въздух ме връхлетява
и дробовете ми от болка се присвиват.
Сякаш демон душата моя обладава,
а сетивата ми подучени са да убиват.
Не, не е някой пристъп алергичен
или пък прободна рана от злодей.
Това е просто случай патетичен,
който в романтизма пак ще ни довей.
Любимата ни тема е... любовна.
И точно тя е тук във главна роля.
За всички мъки е отново отговорна
Е, ще ви разкажа, даже против свойта воля. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лекса Джорджис All rights reserved.

Random works
: ??:??