5.02.2013 г., 19:23

Отворен край

1.1K 0 1

Внезапно липсата на въздух ме връхлетява

и дробовете ми от болка се присвиват.

Сякаш демон душата моя обладава,

а сетивата ми подучени са да убиват.

 

 Не, не е някой пристъп алергичен

или пък прободна рана от злодей.

Това е просто случай патетичен,

който в романтизма пак ще ни довей.

 

Любимата ни тема е... любовна.

И точно тя е тук във главна роля.

За всички мъки е отново отговорна

Е, ще ви разкажа, даже против свойта воля.

 

Тя обикна, а пък той се влюби

и точно тук се появи проблем.

Узнах веднага, че все някой ще изгуби

в играта на чувства на обмен.

 

В подробности не ще се впускам тук,

някак скучни и безвкусни са за всички.

Важно е дали някой някому направил е напук

и с гротескна драма ли ще свършат тез игрички.

 

Уви, решила съм да бъда гаден разказвач

и финал отворен ви оставям.

Обратното да сторя, пак ще се намери оплаквач.

А мълчейки, всъщност много огласявам.

 

Пък, ако ме питате защо спестявам края,

простичко – в любовта място няма за епилог.

С „и заживели щастливо” отказвам да ви омая.

Замлъквам и обичайки правя най-високия залог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лекса Джорджис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...