Отворен край

Внезапно липсата на въздух ме връхлетява

и дробовете ми от болка се присвиват.

Сякаш демон душата моя обладава,

а сетивата ми подучени са да убиват.

 Не, не е някой пристъп алергичен

или пък прободна рана от злодей.

Това е просто случай патетичен,

който в романтизма пак ще ни довей.

Любимата ни тема е... любовна.

И точно тя е тук във главна роля.

За всички мъки е отново отговорна

Е, ще ви разкажа, даже против свойта воля.

Тя обикна, а пък той се влюби

и точно тук се появи проблем.

Узнах веднага, че все някой ще изгуби

в играта на чувства на обмен.

В подробности не ще се впускам тук,

някак скучни и безвкусни са за всички.

Важно е дали някой някому направил е напук

и с гротескна драма ли ще свършат тез игрички.

Уви, решила съм да бъда гаден разказвач

и финал отворен ви оставям.

Обратното да сторя, пак ще се намери оплаквач.

А мълчейки, всъщност много огласявам.

Пък, ако ме питате защо спестявам края,

простичко – в любовта място няма за епилог.

С „и заживели щастливо” отказвам да ви омая.

Замлъквам и обичайки правя най-високия залог.