1 abr 2018, 21:35

Отворените двери

846 0 0

На път – тръгвам,

с отворено сърце.

Жадна за приключенията нови,

що носи пътят напред.

 

Утрото отмята морно чело

и с него тръгвам аз към далнина.

Съдбата си ще следвам

към новата зора.

 

На утрото покоя

в мен живей.

На ведрината – 

росната усмивка

гнездо е свила в моето сърце.

 

Протегни ръце – 

почувствай сила,

даваща крила.

Вдъхни живот

и полети – 

на сърцето страстната мечта  – 

последвай ти!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...