На път – тръгвам,
с отворено сърце.
Жадна за приключенията нови,
що носи пътят напред.
Утрото отмята морно чело
и с него тръгвам аз към далнина.
Съдбата си ще следвам
към новата зора.
На утрото покоя
в мен живей.
На ведрината –
росната усмивка
гнездо е свила в моето сърце.
Протегни ръце –
почувствай сила,
даваща крила.
Вдъхни живот
и полети –
на сърцето страстната мечта –
последвай ти!
© Виолета Николова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
