Apr 1, 2018, 9:35 PM

Отворените двери

839 0 0

На път – тръгвам,

с отворено сърце.

Жадна за приключенията нови,

що носи пътят напред.

 

Утрото отмята морно чело

и с него тръгвам аз към далнина.

Съдбата си ще следвам

към новата зора.

 

На утрото покоя

в мен живей.

На ведрината – 

росната усмивка

гнездо е свила в моето сърце.

 

Протегни ръце – 

почувствай сила,

даваща крила.

Вдъхни живот

и полети – 

на сърцето страстната мечта  – 

последвай ти!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...