1.04.2018 г., 21:35

Отворените двери

841 0 0

На път – тръгвам,

с отворено сърце.

Жадна за приключенията нови,

що носи пътят напред.

 

Утрото отмята морно чело

и с него тръгвам аз към далнина.

Съдбата си ще следвам

към новата зора.

 

На утрото покоя

в мен живей.

На ведрината – 

росната усмивка

гнездо е свила в моето сърце.

 

Протегни ръце – 

почувствай сила,

даваща крила.

Вдъхни живот

и полети – 

на сърцето страстната мечта  – 

последвай ти!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...