11 nov 2007, 10:15

Отворено

846 0 11

Вратата е отворена,

да дойдеш там,

отворена е и да тръгнеш.

Не я затваряй, никога, недей,

решиш ли виртуозно ще се върнеш.

 

Сърцето е отворено да чуе,

отворено е и да заглуши

на думите прозрачната отрова,

стенанията на нашите мечти.

 

Очите са отворени да видят,

отворени са и да заличат

и образа ти лесно да отмият,

и тялото да изгорят.

 

Духът ми е отворен да поеме,

на чувствата отминалото време,

отворен е с душата ти да спори,

но, не фалшиво с тебе да говори.

 

Ръцете са отворени за сянката,

за нежните извивки на нощта.

Не ги затваряй, никога, недей.

Без мен живей, със бягството се слей.

 

С надеждата шегувай се понякога.

Светът е още млад,

не го отблъсквай, само чакай

и не съзирай в него враг.

Плачи, крещи, копней, живей...

и пак... и пак. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!!!
  • "С надеждата шегувай се понякога.

    Светът е още млад,

    не го отблъсквай, само чакай

    и не съзирай в него враг.

    Плачи, крещи, копней, живей...

    и пак... и пак. "
    !!!
  • Страхотно!Какво друго мога да кажа?Но това е повече от любовна поезия.Внушава отвореност не само към любовта,а и към живота,света.
  • Така е, нещата трябва да се приемат такива каквито са. Ако някой иска да влезе през вратата, която е вътре в нас, трябва да се опитаме да го задържим. Ако иска да си тръгне, да го пуснем. Всичко това поражда и плач и копнеж.Но ти си го казала " живей... и пак, и пак!
  • Силвия, хубав стих!!!
    Хареса ми, поздравявам те!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...