11.11.2007 г., 10:15

Отворено

847 0 11

Вратата е отворена,

да дойдеш там,

отворена е и да тръгнеш.

Не я затваряй, никога, недей,

решиш ли виртуозно ще се върнеш.

 

Сърцето е отворено да чуе,

отворено е и да заглуши

на думите прозрачната отрова,

стенанията на нашите мечти.

 

Очите са отворени да видят,

отворени са и да заличат

и образа ти лесно да отмият,

и тялото да изгорят.

 

Духът ми е отворен да поеме,

на чувствата отминалото време,

отворен е с душата ти да спори,

но, не фалшиво с тебе да говори.

 

Ръцете са отворени за сянката,

за нежните извивки на нощта.

Не ги затваряй, никога, недей.

Без мен живей, със бягството се слей.

 

С надеждата шегувай се понякога.

Светът е още млад,

не го отблъсквай, само чакай

и не съзирай в него враг.

Плачи, крещи, копней, живей...

и пак... и пак. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
  • "С надеждата шегувай се понякога.

    Светът е още млад,

    не го отблъсквай, само чакай

    и не съзирай в него враг.

    Плачи, крещи, копней, живей...

    и пак... и пак. "
    !!!
  • Страхотно!Какво друго мога да кажа?Но това е повече от любовна поезия.Внушава отвореност не само към любовта,а и към живота,света.
  • Така е, нещата трябва да се приемат такива каквито са. Ако някой иска да влезе през вратата, която е вътре в нас, трябва да се опитаме да го задържим. Ако иска да си тръгне, да го пуснем. Всичко това поражда и плач и копнеж.Но ти си го казала " живей... и пак, и пак!
  • Силвия, хубав стих!!!
    Хареса ми, поздравявам те!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...