Вратата е отворена,
да дойдеш там,
отворена е и да тръгнеш.
Не я затваряй, никога, недей,
решиш ли виртуозно ще се върнеш.
Сърцето е отворено да чуе,
отворено е и да заглуши
на думите прозрачната отрова,
стенанията на нашите мечти.
Очите са отворени да видят,
отворени са и да заличат
и образа ти лесно да отмият,
и тялото да изгорят.
Духът ми е отворен да поеме,
на чувствата отминалото време,
отворен е с душата ти да спори,
но, не фалшиво с тебе да говори.
Ръцете са отворени за сянката,
за нежните извивки на нощта.
Не ги затваряй, никога, недей.
Без мен живей, със бягството се слей.
С надеждата шегувай се понякога.
Светът е още млад,
не го отблъсквай, само чакай
и не съзирай в него враг.
Плачи, крещи, копней, живей...
и пак... и пак.
© Силвия Всички права запазени