11.11.2007 г., 10:15

Отворено

843 0 11

Вратата е отворена,

да дойдеш там,

отворена е и да тръгнеш.

Не я затваряй, никога, недей,

решиш ли виртуозно ще се върнеш.

 

Сърцето е отворено да чуе,

отворено е и да заглуши

на думите прозрачната отрова,

стенанията на нашите мечти.

 

Очите са отворени да видят,

отворени са и да заличат

и образа ти лесно да отмият,

и тялото да изгорят.

 

Духът ми е отворен да поеме,

на чувствата отминалото време,

отворен е с душата ти да спори,

но, не фалшиво с тебе да говори.

 

Ръцете са отворени за сянката,

за нежните извивки на нощта.

Не ги затваряй, никога, недей.

Без мен живей, със бягството се слей.

 

С надеждата шегувай се понякога.

Светът е още млад,

не го отблъсквай, само чакай

и не съзирай в него враг.

Плачи, крещи, копней, живей...

и пак... и пак. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
  • "С надеждата шегувай се понякога.

    Светът е още млад,

    не го отблъсквай, само чакай

    и не съзирай в него враг.

    Плачи, крещи, копней, живей...

    и пак... и пак. "
    !!!
  • Страхотно!Какво друго мога да кажа?Но това е повече от любовна поезия.Внушава отвореност не само към любовта,а и към живота,света.
  • Така е, нещата трябва да се приемат такива каквито са. Ако някой иска да влезе през вратата, която е вътре в нас, трябва да се опитаме да го задържим. Ако иска да си тръгне, да го пуснем. Всичко това поражда и плач и копнеж.Но ти си го казала " живей... и пак, и пак!
  • Силвия, хубав стих!!!
    Хареса ми, поздравявам те!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...