11 нояб. 2007 г., 10:15

Отворено

845 0 11

Вратата е отворена,

да дойдеш там,

отворена е и да тръгнеш.

Не я затваряй, никога, недей,

решиш ли виртуозно ще се върнеш.

 

Сърцето е отворено да чуе,

отворено е и да заглуши

на думите прозрачната отрова,

стенанията на нашите мечти.

 

Очите са отворени да видят,

отворени са и да заличат

и образа ти лесно да отмият,

и тялото да изгорят.

 

Духът ми е отворен да поеме,

на чувствата отминалото време,

отворен е с душата ти да спори,

но, не фалшиво с тебе да говори.

 

Ръцете са отворени за сянката,

за нежните извивки на нощта.

Не ги затваряй, никога, недей.

Без мен живей, със бягството се слей.

 

С надеждата шегувай се понякога.

Светът е още млад,

не го отблъсквай, само чакай

и не съзирай в него враг.

Плачи, крещи, копней, живей...

и пак... и пак. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!!!
  • "С надеждата шегувай се понякога.

    Светът е още млад,

    не го отблъсквай, само чакай

    и не съзирай в него враг.

    Плачи, крещи, копней, живей...

    и пак... и пак. "
    !!!
  • Страхотно!Какво друго мога да кажа?Но това е повече от любовна поезия.Внушава отвореност не само към любовта,а и към живота,света.
  • Така е, нещата трябва да се приемат такива каквито са. Ако някой иска да влезе през вратата, която е вътре в нас, трябва да се опитаме да го задържим. Ако иска да си тръгне, да го пуснем. Всичко това поражда и плач и копнеж.Но ти си го казала " живей... и пак, и пак!
  • Силвия, хубав стих!!!
    Хареса ми, поздравявам те!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...