Наоколо бе пустота...
Вървяха... два бездомни песа.
Единствен сякаш бях в свята,
о, и това не ми хареса!

От слънцето ли ги е страх.
От жегата ли те се скриеха,
та даже баба не видях...
и улицата тъй бе тиха!

Но изведнъж, в минорен тон,
аз чух камбаната да бие!
О, песента и беше стон,
която мъката не крие!

Не бях и крачка извървял,
разбрах вестта за цяло село,
разбрах, съседът е умрял
и е завършил свойто дело!

О, селата опустяват,
и тук народа се топи...
Деца не раждаме тъдява,
и школо нямаме, уви!

Във селото без училище,
камбана бие всеки ден...
О, истината, моля вижте
трагедия е туй за мен!

През къща къщи опустяват,
народа просто се топи!
Все още старците остават,
но с некролози се красим!

04.10.2013г. Драгойново