Отвъд хоризонта 

Тишина - стени грамадни,
броня на мечти омайни-
пазеха очите ѝ смарагдни
в мрака на гибелните тайни.

Очи, чудно спокойни,
равнодушни жестове,
пазят своите безкрайни,
страшно скрити светове.

Тъмнина и безчувствие,
закрилници на душата,
сплотени в безмълвие,
блестят в самотата.

Границата на невидимото,
отвъд силата на мисълта,
променя недопустимото,
в същност на реалността.

Неспокойни, скрити звукове,
хаотично приглушени светлини,
зов на диви, страшни зверове,
в царство на невидими мъгли.

Тревожна стъпка напред-
Ослепяваща светлина.
Разкрити, тайни светове,
пазят своята чистота.

Оглушаващи, високи звукове-
егида на неопетнената самота,
от чужди, непознати тонове,
разгромили вековната тишина.

Оковани чувства -разбесняха.
Дъждовна гибел се издигна,
писъци зловещи загръмяха
а тя спокойна, дори не мигна.

Винаги строго вкаменен,
погледът ѝ не допусна никой
до непокътнатия стоманен,
вечно самотен покой.

Тишина - стени грамадни,
броня на мечти омайни -
пазеха очите ѝ смарагдни
в мрака на гибелните тайни.