30 jun 2009, 16:42

Отвъд ключалката 

  Poesía » De amor
624 0 4

През ключалката светла
надникнах в твойта душа
и вътре смирена
поисках да се подслоня.

Надежда таеше се вътре -
малко и за мен запази,
че мойте надежди са пусти,
забравили светлите дни.

Пусни ме, че вън е студено
и пълно със хорски лъжи -
сърцето е веч' уморено
от криене в чужди съдби.

Пусни ме при тебе да дойда,
да слеем наш'те съдби,
да мога глава да облегна
на твоите топли гърди.

© Николета Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??