Отвъд ключалката
През ключалката светла
надникнах в твойта душа
и вътре смирена
поисках да се подслоня.
Надежда таеше се вътре -
малко и за мен запази,
че мойте надежди са пусти,
забравили светлите дни.
Пусни ме, че вън е студено
и пълно със хорски лъжи -
сърцето е веч' уморено
от криене в чужди съдби.
Пусни ме при тебе да дойда,
да слеем наш'те съдби,
да мога глава да облегна
на твоите топли гърди.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николета Попова Todos los derechos reservados
