През ключалката светла
надникнах в твойта душа
и вътре смирена
поисках да се подслоня.
Надежда таеше се вътре -
малко и за мен запази,
че мойте надежди са пусти,
забравили светлите дни.
Пусни ме, че вън е студено
и пълно със хорски лъжи -
сърцето е веч' уморено
от криене в чужди съдби. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация