18 jun 2009, 15:13

Отвъдна приказка

  Poesía
581 0 7

Два дявола се срещнали в гората.
Единият бил в тяло на жена.
Берял цветя, развявал си полата...
На птиците той дебнел песента.

Другият съвсем пък неслучайно,
се предрешил естествено на мъж. 
Аларма от желанието тайно
засвяткала: "Командата е дръж!"

Започнало надцакване жестоко
кой имал по-изострени рога.
Различно те приемали живота.
Еднакво те познавали смъртта.

Чудото се случило тогава.
Един във друг видели своят лик.
Да се надскочат, всеки се надявал ,
разчитайки на шанс в конкретен миг.

Умората и двамата сломила.
Поседнали за отдих и заспали.
Гората за съня била закрила,
в който те добре се опознали... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...