18 jun 2009, 15:13

Отвъдна приказка

  Poesía
579 0 7

Два дявола се срещнали в гората.
Единият бил в тяло на жена.
Берял цветя, развявал си полата...
На птиците той дебнел песента.

Другият съвсем пък неслучайно,
се предрешил естествено на мъж. 
Аларма от желанието тайно
засвяткала: "Командата е дръж!"

Започнало надцакване жестоко
кой имал по-изострени рога.
Различно те приемали живота.
Еднакво те познавали смъртта.

Чудото се случило тогава.
Един във друг видели своят лик.
Да се надскочат, всеки се надявал ,
разчитайки на шанс в конкретен миг.

Умората и двамата сломила.
Поседнали за отдих и заспали.
Гората за съня била закрила,
в който те добре се опознали... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...