Jun 18, 2009, 3:13 PM

Отвъдна приказка

  Poetry
577 0 7

Два дявола се срещнали в гората.
Единият бил в тяло на жена.
Берял цветя, развявал си полата...
На птиците той дебнел песента.

Другият съвсем пък неслучайно,
се предрешил естествено на мъж. 
Аларма от желанието тайно
засвяткала: "Командата е дръж!"

Започнало надцакване жестоко
кой имал по-изострени рога.
Различно те приемали живота.
Еднакво те познавали смъртта.

Чудото се случило тогава.
Един във друг видели своят лик.
Да се надскочат, всеки се надявал ,
разчитайки на шанс в конкретен миг.

Умората и двамата сломила.
Поседнали за отдих и заспали.
Гората за съня била закрила,
в който те добре се опознали... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...