23 abr 2020, 15:02

Отвътре

  Poesía
937 9 12

Останаха ми недошити рокли.

И гримове изхвърлих - ненанесени,

а времето с люлееща походка

копнежите за Имане отнесе.

 

Дотегнаха ми модните прически.

Набързо връзвам ластик на косите.

Не гледам в огледалото - гротески, 

оглеждам се единствено в очите.

 

И някак си по-лесен е живота

по кецове и дънки. Без червило.

Единствено си слагам със охота

една усмивка, за да съм красива

 

и две очи, сияещи от радост

(без повод, без специална среща).

Светът наоколо така е сладък,

когато със сърцето го усещаш!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!🌹Красиво и слънчево да ви е!
  • Хареса ми, Деа - върнах се назад да го намеря отново, поздрави
  • Да, забравяме за простичките неща... пък те понякога са най-хубави и истински. Хареса ми.
  • Ир💋, аз него не го свалям
  • Абе ти нагласи и банския за всеки случай, пък....кавото, такова 🌞

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...