23 abr 2020, 15:02

Отвътре

  Poesía
938 9 12

Останаха ми недошити рокли.

И гримове изхвърлих - ненанесени,

а времето с люлееща походка

копнежите за Имане отнесе.

 

Дотегнаха ми модните прически.

Набързо връзвам ластик на косите.

Не гледам в огледалото - гротески, 

оглеждам се единствено в очите.

 

И някак си по-лесен е живота

по кецове и дънки. Без червило.

Единствено си слагам със охота

една усмивка, за да съм красива

 

и две очи, сияещи от радост

(без повод, без специална среща).

Светът наоколо така е сладък,

когато със сърцето го усещаш!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!🌹Красиво и слънчево да ви е!
  • Хареса ми, Деа - върнах се назад да го намеря отново, поздрави
  • Да, забравяме за простичките неща... пък те понякога са най-хубави и истински. Хареса ми.
  • Ир💋, аз него не го свалям
  • Абе ти нагласи и банския за всеки случай, пък....кавото, такова 🌞

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...