Отвътре
Останаха ми недошити рокли.
И гримове изхвърлих - ненанесени,
а времето с люлееща походка
копнежите за Имане отнесе.
Дотегнаха ми модните прически.
Набързо връзвам ластик на косите.
Не гледам в огледалото - гротески,
оглеждам се единствено в очите.
И някак си по-лесен е живота
по кецове и дънки. Без червило.
Единствено си слагам със охота
една усмивка, за да съм красива
и две очи, сияещи от радост
(без повод, без специална среща).
Светът наоколо така е сладък,
когато със сърцето го усещаш!
© Деа All rights reserved.
