Остави ръцете, те не знаят, през очите в мене се спусни, изсвири ме дълго, безпощадно, и в душата... пак си само ти. Остави и стройните бедра, между тях заключих тишината, страх от сън, примамлива следа, ала ти се вглеждай във душата. Продължавай, вътре ще е тихо, сняг засипа старите следи, и усещам с всяка своя фибра пръстите ти, допира и ти...
Тихо, по измамливи пътеки бавно слиза лудата ми кръв, ти ли ме опитоми с ръцете, а си мислех, че съм просто стръв...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.