Отвътре
Остави ръцете,
те не знаят,
през очите
в мене се спусни,
изсвири ме дълго,
безпощадно,
и в душата...
пак си само ти.
Остави и стройните бедра,
между тях
заключих тишината,
страх от сън,
примамлива следа,
ала ти се вглеждай
във душата.
Продължавай,
вътре ще е тихо,
сняг засипа старите следи,
и усещам с всяка своя фибра
пръстите ти,
допира и
ти...
Тихо,
по измамливи пътеки
бавно слиза лудата ми кръв,
ти ли ме опитоми с ръцете,
а си мислех,
че съм просто стръв...
те не знаят,
през очите
в мене се спусни,
изсвири ме дълго,
безпощадно,
и в душата...
пак си само ти.
Остави и стройните бедра,
между тях
заключих тишината,
страх от сън,
примамлива следа,
ала ти се вглеждай
във душата.
Продължавай,
вътре ще е тихо,
сняг засипа старите следи,
и усещам с всяка своя фибра
пръстите ти,
допира и
ти...
Тихо,
по измамливи пътеки
бавно слиза лудата ми кръв,
ти ли ме опитоми с ръцете,
а си мислех,
че съм просто стръв...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
