22 sept 2012, 13:31

Отвътре

  Poesía
773 0 0

На Д.Т.У. - ще избягам.


Да те забравя се опитвам,
да те обичам не желая,
но сякаш че съдбата зла
не е на моята страна.
В ума ми твоят лик изниква
и си спомням твоята усмивка,
а не искам, не желая
да чувствам всичко от това.
И зная, зная, ще успея,
заспивам, а ти пак си с мен.
Гласът ти ми говори нежно
и ме примамваш ден след ден.
Когато седнеш да ми пишеш,
когато с мен говориш пак,
сякаш че сърцето ми забравя
да тупти във ритъма си прав.
Да, това е сложно,
ти живееш в моята душа
и колкото и да те гоня,
не мога чувствата си да преборя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...