Sep 22, 2012, 1:31 PM

Отвътре 

  Poetry
549 0 0

На Д.Т.У. - ще избягам.


Да те забравя се опитвам,
да те обичам не желая,
но сякаш че съдбата зла
не е на моята страна.
В ума ми твоят лик изниква
и си спомням твоята усмивка,
а не искам, не желая
да чувствам всичко от това.
И зная, зная, ще успея,
заспивам, а ти пак си с мен.
Гласът ти ми говори нежно
и ме примамваш ден след ден.
Когато седнеш да ми пишеш,
когато с мен говориш пак,
сякаш че сърцето ми забравя
да тупти във ритъма си прав.
Да, това е сложно,
ти живееш в моята душа
и колкото и да те гоня,
не мога чувствата си да преборя.

© Христина Михайлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??