Sep 22, 2012, 1:31 PM

Отвътре

  Poetry
766 0 0

На Д.Т.У. - ще избягам.


Да те забравя се опитвам,
да те обичам не желая,
но сякаш че съдбата зла
не е на моята страна.
В ума ми твоят лик изниква
и си спомням твоята усмивка,
а не искам, не желая
да чувствам всичко от това.
И зная, зная, ще успея,
заспивам, а ти пак си с мен.
Гласът ти ми говори нежно
и ме примамваш ден след ден.
Когато седнеш да ми пишеш,
когато с мен говориш пак,
сякаш че сърцето ми забравя
да тупти във ритъма си прав.
Да, това е сложно,
ти живееш в моята душа
и колкото и да те гоня,
не мога чувствата си да преборя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...