Просто изрежи усмивката ми с нож и мислите ми нека текат право в сърцето ти... Очите ми, махни ги, нека кървя, изпий болката ми, нека и тебе те боли!
Кожата ми, всяка частица крещи името ти и сълзите ми ще изтрият ли глупавата ти усмивка? Обели ме като зеленчук, нека кървя... Докосни ме, нека усетя тая твоя опияняваща страст!
И раните ми, покриваш ги със сол, не виждаш ли? Човек съм, зад грима има душа... Просто раздери кожата ми, не ща красота, нека кървя! И удави се в кръвта ми, ако щеш...
Никой не вижда повече от повърхността! Никой не желае да съзре грозотата на душите! Никой, и ти се криеш от отражението в огледалото! Никой, никъде, никога и аз съм просто статуя на красотата нежелана...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
едно откровение на мисълта...