littlestranger (Снежана Петрова)
75 100
19.08.2008 г., 6:51 ч.

Отвътре противното говори 

  Поезия » Друга
755 0 3
Просто изрежи усмивката ми с нож
и мислите ми нека текат право в сърцето ти...
Очите ми, махни ги, нека кървя,
изпий болката ми, нека и тебе те боли!

Кожата ми, всяка частица крещи името ти
и сълзите ми ще изтрият ли глупавата ти усмивка?
Обели ме като зеленчук, нека кървя...
Докосни ме, нека усетя тая твоя опияняваща страст!

И раните ми, покриваш ги със сол,
не виждаш ли? Човек съм, зад грима има душа...
Просто раздери кожата ми, не ща красота, нека кървя!
И удави се в кръвта ми, ако щеш...

Никой не вижда повече от повърхността!
Никой не желае да съзре грозотата на душите!
Никой, и ти се криеш от отражението в огледалото!
Никой, никъде, никога и аз съм просто статуя на красотата нежелана...

© Снежана Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??