Отвътре противното говори
и мислите ми нека текат право в сърцето ти...
Очите ми, махни ги, нека кървя,
изпий болката ми, нека и тебе те боли!
Кожата ми, всяка частица крещи името ти
и сълзите ми ще изтрият ли глупавата ти усмивка?
Обели ме като зеленчук, нека кървя...
Докосни ме, нека усетя тая твоя опияняваща страст!
И раните ми, покриваш ги със сол,
не виждаш ли? Човек съм, зад грима има душа...
Просто раздери кожата ми, не ща красота, нека кървя!
И удави се в кръвта ми, ако щеш...
Никой не вижда повече от повърхността!
Никой не желае да съзре грозотата на душите!
Никой, и ти се криеш от отражението в огледалото!
Никой, никъде, никога и аз съм просто статуя на красотата нежелана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Петрова Всички права запазени