Aug 19, 2008, 6:51 AM

Отвътре противното говори

  Poetry » Other
1.1K 0 3
Просто изрежи усмивката ми с нож
и мислите ми нека текат право в сърцето ти...
Очите ми, махни ги, нека кървя,
изпий болката ми, нека и тебе те боли!

Кожата ми, всяка частица крещи името ти
и сълзите ми ще изтрият ли глупавата ти усмивка?
Обели ме като зеленчук, нека кървя...
Докосни ме, нека усетя тая твоя опияняваща страст!

И раните ми, покриваш ги със сол,
не виждаш ли? Човек съм, зад грима има душа...
Просто раздери кожата ми, не ща красота, нека кървя!
И удави се в кръвта ми, ако щеш...

Никой не вижда повече от повърхността!
Никой не желае да съзре грозотата на душите!
Никой, и ти се криеш от отражението в огледалото!
Никой, никъде, никога и аз съм просто статуя на красотата нежелана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...