4 mar 2017, 8:43

Овчия рог

599 0 2

Obra no adecuada para menores de 18 años

Овчият рог

 

 

 

Тапетите увиснали.

паяжини древни висят

от стената

вехт плакат на Лепа Брена

на стара пръдня мирише..

..собата задушна.

гредореда над главата ти се лющи

на кравешки лайна мирише

грубите ръце на овчаря те притискат

чуваш как баща ти

пиян отново се прибира

крещи на майка ти в мотвака

иска ти се да го няма

да се махнеш от тази клоака

чувстваш се добре в ръцете

на овчаря груб но силен е

сърчицето ти изстрадало

търси бедничкто то защита

избор нямаш

и на чудо се надяваш.

 

(Манчев)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за оценката Звездичке..да има я картинката и още какк
  • описал си една картина, която не всеки иска да види, но все пак я има тази картина някъде там, може би и близко до нас самите... Поздрави!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...