16 dic 2018, 18:48

Овен

  Poesía
821 1 1

Защо да си играем,

щом в очи да си го кажем можем?

Нали сме смели, силни, 

нали сме първи, и сме ний самите,

истински, първични,

а какво реално правим?

 

Ненадминати в ината, 

и в играта, независими 

и енергични, също агресивна домината,

заложили дори рогата.

Уж сме с усет, много знаем,

ала с такт по нервите играем.

 

Чистото сърце овенско и рогато,

винаги с усмивка ще те поздрави,

ръка във нужда ще ти подаде,

но виж тоз ентусиазъм,

таз добра душа, с тая добрина,

оказват се не до толкова заразни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...