Защо да си играем,

щом в очи да си го кажем можем?

Нали сме смели, силни, 

нали сме първи, и сме ний самите,

истински, първични,

а какво реално правим?

Ненадминати в ината, 

и в играта, независими 

и енергични, също агресивна домината,

заложили дори рогата.

Уж сме с усет, много знаем,

ала с такт по нервите играем.

Чистото сърце овенско и рогато,

винаги с усмивка ще те поздрави,

ръка във нужда ще ти подаде,

но виж тоз ентусиазъм,

таз добра душа, с тая добрина,

оказват се не до толкова заразни.