16.12.2018 г., 18:48

Овен

818 1 1

Защо да си играем,

щом в очи да си го кажем можем?

Нали сме смели, силни, 

нали сме първи, и сме ний самите,

истински, първични,

а какво реално правим?

 

Ненадминати в ината, 

и в играта, независими 

и енергични, също агресивна домината,

заложили дори рогата.

Уж сме с усет, много знаем,

ала с такт по нервите играем.

 

Чистото сърце овенско и рогато,

винаги с усмивка ще те поздрави,

ръка във нужда ще ти подаде,

но виж тоз ентусиазъм,

таз добра душа, с тая добрина,

оказват се не до толкова заразни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...