16 дек. 2018 г., 18:48

Овен

819 1 1

Защо да си играем,

щом в очи да си го кажем можем?

Нали сме смели, силни, 

нали сме първи, и сме ний самите,

истински, първични,

а какво реално правим?

 

Ненадминати в ината, 

и в играта, независими 

и енергични, също агресивна домината,

заложили дори рогата.

Уж сме с усет, много знаем,

ала с такт по нервите играем.

 

Чистото сърце овенско и рогато,

винаги с усмивка ще те поздрави,

ръка във нужда ще ти подаде,

но виж тоз ентусиазъм,

таз добра душа, с тая добрина,

оказват се не до толкова заразни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...