16 дек. 2018 г., 18:48

Овен

815 1 1

Защо да си играем,

щом в очи да си го кажем можем?

Нали сме смели, силни, 

нали сме първи, и сме ний самите,

истински, първични,

а какво реално правим?

 

Ненадминати в ината, 

и в играта, независими 

и енергични, също агресивна домината,

заложили дори рогата.

Уж сме с усет, много знаем,

ала с такт по нервите играем.

 

Чистото сърце овенско и рогато,

винаги с усмивка ще те поздрави,

ръка във нужда ще ти подаде,

но виж тоз ентусиазъм,

таз добра душа, с тая добрина,

оказват се не до толкова заразни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...