20 jun 2012, 10:50

Озаглавени четиристишия

1.1K 0 9

Не давай на обесника канап

Обеснику подай коричка хляб
и някое по-старо одеяло.
Не давай на обесника канап,
че току-виж дърво му се дощяло.

Автор

Измùсли си лирически герой,
наля мастило в книжните му вени,
и вместо себе си го хвърли в бой -
да лее синя кръв, а не червена.

Живот

Той нежно милва с лявата ръка,
преди с десницата да те поръби –
живот, усмихва ти се, но така,
че да запомниш кучите му зъби.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...