9 jun 2010, 22:47

Озарение

676 0 0

Когато някой ден останеш сам

и вгледаш се в прозореца навън,

разбираш колко тъжно е в теб,

но навън е тъй красиво.

 

И в един прекрасен миг сърцето спира да ридае,

усещам полъха на топлия  ветрец,

чувам песента на любовта -

две лястовици кацнаха до мен

и аз почувствах устрема към свободата.

 

Тогаз разбрах, че има смисъл да живея,

щом дори за миг безценен осъзнах -

няма нищо по-прекрасно от допира

на съвършенството до моята душа. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...