9 jun 2010, 22:47

Озарение

668 0 0

Когато някой ден останеш сам

и вгледаш се в прозореца навън,

разбираш колко тъжно е в теб,

но навън е тъй красиво.

 

И в един прекрасен миг сърцето спира да ридае,

усещам полъха на топлия  ветрец,

чувам песента на любовта -

две лястовици кацнаха до мен

и аз почувствах устрема към свободата.

 

Тогаз разбрах, че има смисъл да живея,

щом дори за миг безценен осъзнах -

няма нищо по-прекрасно от допира

на съвършенството до моята душа. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...