9 июн. 2010 г., 22:47

Озарение

677 0 0

Когато някой ден останеш сам

и вгледаш се в прозореца навън,

разбираш колко тъжно е в теб,

но навън е тъй красиво.

 

И в един прекрасен миг сърцето спира да ридае,

усещам полъха на топлия  ветрец,

чувам песента на любовта -

две лястовици кацнаха до мен

и аз почувствах устрема към свободата.

 

Тогаз разбрах, че има смисъл да живея,

щом дори за миг безценен осъзнах -

няма нищо по-прекрасно от допира

на съвършенството до моята душа. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...