9 июн. 2010 г., 22:47

Озарение 

  Поэзия » Пейзажная
505 0 0

Когато някой ден останеш сам

и вгледаш се в прозореца навън,

разбираш колко тъжно е в теб,

но навън е тъй красиво.

 

И в един прекрасен миг сърцето спира да ридае,

усещам полъха на топлия  ветрец,

чувам песента на любовта -

две лястовици кацнаха до мен

и аз почувствах устрема към свободата.

 

Тогаз разбрах, че има смисъл да живея,

щом дори за миг безценен осъзнах -

няма нищо по-прекрасно от допира

на съвършенството до моята душа. 

 

© Екатерина Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??