9.06.2010 г., 22:47 ч.

Озарение 

  Поезия » Пейзажна
503 0 0

Когато някой ден останеш сам

и вгледаш се в прозореца навън,

разбираш колко тъжно е в теб,

но навън е тъй красиво.

 

И в един прекрасен миг сърцето спира да ридае,

усещам полъха на топлия  ветрец,

чувам песента на любовта -

две лястовици кацнаха до мен

и аз почувствах устрема към свободата.

 

Тогаз разбрах, че има смисъл да живея,

щом дори за миг безценен осъзнах -

няма нищо по-прекрасно от допира

на съвършенството до моята душа. 

 

© Екатерина Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??