Озарение
666
0
0
Когато някой ден останеш сам
и вгледаш се в прозореца навън,
разбираш колко тъжно е в теб,
но навън е тъй красиво.
И в един прекрасен миг сърцето спира да ридае,
усещам полъха на топлия ветрец,
чувам песента на любовта -
две лястовици кацнаха до мен
и аз почувствах устрема към свободата.
Тогаз разбрах, че има смисъл да живея,
щом дори за миг безценен осъзнах -
няма нищо по-прекрасно от допира
на съвършенството до моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Василева Всички права запазени
