14 nov 2006, 10:26

Па макар и крокодил 

  Poesía
659 0 14
Ако някога забравя,
че човек съм се родил,
то тогава, то тогава
нека стана крокодил,
нека в моя Нил самотен,
монотонно, час по час,
да тече край мен живота,
да се лутам в него аз,
нека всички ме проклинат –
аз за туй пък ще ги хапя,
а щом лятото отмине,
и със есента закапят
на живота ми листата,
и ги емне буен вятър,
то тогава, както става
във живота, не забрава
искам аз, а слава, слава,
слава, че съм нещо бил,
па макар и крокодил!

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво!
  • МНого е сладко!
  • Ех, крокодилски копнежи... Само да не зарониш крокодилски сълзи...А славата ти на крокодил, гледам, вече се разнесла от тук, та чак до Нил
  • Важно е каква следа ще оставим, пък била тя и крокодилска. Поздрав от мен, твоя верен фен
  • Усеща се някакво настроение в стиха ти
    Много ведро и хубаво,наисина ми харесва.

    Поздрави :П
  • Привет, отново, Весан. Разбирам, просто се пошегувах с репликата от една реклама. А иначе следата, която искаме да оставим все пак не е без значение, разбира се. Усмивки!
  • развеселен
    поздрав*
    !
  • Много готино!
  • Не, Доли, не славата е най-важното, но ако не успея да бъда човек, то по-добре все пак да бъда нещо, отколкото нищо! Не искам след мен да остане вакуум!
  • Славата? "Това ли е най-важното?"
    "Сменям слава за забрава,
    ако във реката Нил
    съм ухапал нявга някой
    без да съм го доубил.
    Бррр...
    По-добре да не забравям
    най-човешките черти
    и край мене да не страдат
    тез, с които аз съм бил."
    -----
    Поздрав!
  • Хехе,като сладка песничка е...
  • Много хубаво!!! Поздрави!!!
  • Поздрави!!! Хубаво е!
  • Много хубаво и свежо!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??