Па макар и крокодил
Ако някога забравя,
че човек съм се родил,
то тогава, то тогава
нека стана крокодил,
нека в моя Нил самотен,
монотонно, час по час,
да тече край мен живота,
да се лутам в него аз,
нека всички ме проклинат –
аз за туй пък ще ги хапя,
а щом лятото отмине,
и със есента закапят
на живота ми листата,
и ги емне буен вятър,
то тогава, както става
във живота, не забрава
искам аз, а слава, слава,
слава, че съм нещо бил,
па макар и крокодил!
че човек съм се родил,
то тогава, то тогава
нека стана крокодил,
нека в моя Нил самотен,
монотонно, час по час,
да тече край мен живота,
да се лутам в него аз,
нека всички ме проклинат –
аз за туй пък ще ги хапя,
а щом лятото отмине,
и със есента закапят
на живота ми листата,
и ги емне буен вятър,
то тогава, както става
във живота, не забрава
искам аз, а слава, слава,
слава, че съм нещо бил,
па макар и крокодил!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Само да не зарониш крокодилски сълзи...А славата ти на крокодил, гледам, вече се разнесла от тук, та чак до Нил 
