Пада

24 ago 2010, 19:15

Poesía

454 0 1

Моят плащ

Моето любимо наметало

Моят шлейф

от тайни и звезди

изтъкан от радост

и въздишки

Мойте оживяващи мечти

Моят плащ

от раменете пада -

оставам гола,

силно - слаба

като зрънце в шепи

В почвата ще сляза

ще легна

и ще дишам

Ще дишам дълго, дълго

И ще поникна -

новото ми тяло

ще набъбне

ще расте

ще се роди

Нови чувства

нови мисли

в очите

в устните

в душата ми

По-мъдра

с спомена от днес,

от моето ''преди''

Плащът пада -

поемам дъх

и лягам

във земята си.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

boromir (Боромир)

2010-09-04T22:13:46+03:00

Хаааа... много красиво... много всеотдайно... много ми хареса Ще разгледам и другите Успех