Пада
Моят плащ
Моето любимо наметало
Моят шлейф
от тайни и звезди
изтъкан от радост
и въздишки
Мойте оживяващи мечти
Моят плащ
от раменете пада -
оставам гола,
силно - слаба
като зрънце в шепи
В почвата ще сляза
ще легна
и ще дишам
Ще дишам дълго, дълго
И ще поникна -
новото ми тяло
ще набъбне
ще расте
ще се роди
Нови чувства
нови мисли
в очите
в устните
в душата ми
По-мъдра
с спомена от днес,
от моето ''преди''
Плащът пада -
поемам дъх
и лягам
във земята си.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Ще разгледам и другите 