12 abr 2006, 14:16

ПАДАЩА ЗВЕЗДА

  Poesía
920 0 4
ПАДАЩА ЗВЕЗДА


Изгаряхме в огньовете любовни.
За първи път не пламваш с мене ти.
Живота казват свършвал със злокобни,
предречени ,угасващи звезди.

Коя е тя прелитнала нехайно,
невидима за влюбени очи.
Огряла ни за кратко и омайно
в слепци прeвърна двете ни души.

На стражата будувах неуморно.
Избягваше в тревогите сънят.
Звездата падаща завличала съдбовно
и любовта... и цял един живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....