12 abr 2006, 14:16

ПАДАЩА ЗВЕЗДА

  Poesía
917 0 4
ПАДАЩА ЗВЕЗДА


Изгаряхме в огньовете любовни.
За първи път не пламваш с мене ти.
Живота казват свършвал със злокобни,
предречени ,угасващи звезди.

Коя е тя прелитнала нехайно,
невидима за влюбени очи.
Огряла ни за кратко и омайно
в слепци прeвърна двете ни души.

На стражата будувах неуморно.
Избягваше в тревогите сънят.
Звездата падаща завличала съдбовно
и любовта... и цял един живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...